За нас - PGTE ''Henry Ford''

Отиване към съдържанието

Главно меню:

КЛУБ "РЕТРО"


  Пореден работен ден завърши. Вървя под дърветата в двора на гимназията и обмислям как да изглежда първа страница на секцията „Ретро клуб“ в сайта. Докато унесен в мисли отключвам автомобила, усещам оживление на паркинга пред мен. Оглеждам се и забелязвам как момчетата от ретро клуба шумно изкарват машините-експонати "на парад"
времето е идеално за хубави снимки, които трябва да се публикуват в сайта на гимназията. „Татко Карло“ (както понякога тихичко се шегуват момчетата) командва, вика и направлява, а мястото пред учебния корпус постепенно се изпълва с техника. "Въртят" стартери, чува се глъчка, а някъде "отзад" в халето мощно „изревава“ двигател и във въздуха „замирисва на ентусиазъм" - такъв „тече във вените“  на тези млади ретро-маниаци.
  Спирам за малко да погледам момчетата, защото ми харесват техния устрем и най-вече грейналите искрени усмивки. Благородно им завиждам и трудно се сдържам да не отида и аз малко да "почовъркам" с тях, но навреме осъзнавам риска "да се изложа".
  П
рез последните години винаги ги съзерцавам след работа, като често и те спират работа за да си "побъбрим". Може би и това е основната причина да паркирам срещу входа на тяхното „ретро светилище“, когато идвам на работа.
  Докато си мечетая, погледът ми е засенчен от товарен автомобил с дървена каросерия - "
KRUPP", производство 1968г. Ценен експонат, който със специфично "ръмжене" бавно се изтегля към мястото за снимки. Оглеждам се и оставам изумен от броя машини, които преминават коя на собствен ход, коя "на бутане", но в никакъв случай "изнесена на ръце". Тук в клуба съществува неписан закон, кото повелява "да се съхрани душата“ на всеки експонат - това за учениците е въпрос на чест. Независимо дали говорим за автомобил или мотоциклет, той задължително трябва да излезе на парада като истинска ретро-машина - на „собствен ход“.  Да видиш "проект" да стои разглобен и захвърлен в халето като купчина бракувано желязо това е недопустимо и обидно за момчетата.

КОГА СЕ СЛУЧИ ТОВА ?!
  Кога децата в клуба и машините в „ретро“ гаража станаха толкова много !?
  Явно с времето ентусиазма се разраства !

  Заслушан във веселата глъчка си помислих, че тези момчета не заслужават "сухо представяне с обща снимка“ на първа страница в рубриката. Реших да разкажа за тях с емоция, така както аз виждам и чувствам тяхната страст, защото ретро клуб с толкова голям брой участници в тийнейджърска възраст, е уникален за България.
  И ето, вече съм пред лаптопа и преглеждам написаните редове. Чудя се как да започна моя разказ за клуб "РЕТРО" на ПГТЕ „Хенри Форд“. Може би бърза разходка в настоящето, ще даде плавен преход към МИНАЛОТО ...!

Ретро "светилището" на клуба

Да създадеш автомобил от скрап -
това не е лесна задача

"Татко Карло" вещо показва на момчетата "тънкости" в занаята

  Стоя пред халето на ретро клуба, което е с "работна" площ около 300 кв. м. и отделни учебна и  заседателна зала. В задната част е обособен "гараж" за експонатите, а пред него се намира стационарен четири колонен крик с товароподемност 2 тона. С годините инструментите и машините, които използват учениците достигат „достатъчния минимум“ за пълно разглобяване, възстановяване и дори „тунинг“ на безнадеждно „овехтелите“ автомобили.
  А такива в клуба …, колкото искаш !
  Много от експонатите са  почти буквално измъкнати от „лапите" на пресата за мачкане на автомобили, в пунктовете за вторични суровини. Всъщност думата „автомобил“ е неточно описание на купчината ръждясало желязо, която
„Господинът“ понякога докарва с ремарке. Много често "нещото", което виждаш може да провокира и човек с  „развинтена“ фантазия, но дори и той трудно може да определи „що за чудо е това“. Единствено светналия професионален поглед на тийнейджърите ти подсказва, че гледаш рядко късче „автомобилна история“, което младите реставратори ще превърнат в поредната "победа над времето".
  Един твой въпрос е достатъчен за да се „отприщи“ поток от модели, технически данни, години на производство и куп други неразбираеми за обикновения човек думи - всъщност това е "жаргона" на малките ретро-монтьори.
  Проектите, които реализират тези деца, са изцяло идейно разработени от участниците в ретро клуба. Само
професионални практически умения не са достатъчни за да „вдъхнеш живот“ на ретро-машина. Тук е нужно да имаш ТАЛАНТ и да вложиш парченце ЛЮБОВ - неща, които трябва да "носиш вътре в себе си".
  Продължавам своята обиколка като влизам в импровизирания "гараж" на ретро клуба - тяхното светилище. Стъписан от шума оглеждам помещението - около мен всеки нещо носи, чисти или ремонтира, с две думи „ври и кипи“. Първата мисъл, която ми идва на ум е ... ХАОС, но след миг разбирам, че всеки участник има точно определена задача, която следва, а това наглед безцелно движение всъщност е "подредено като в пчелен кошер". Използвам
може би  нетрадиционно, но абсолютно точно сравнение, защото както при пчелите и тук  има един "мениджър", тук „властва“ маг. инж. Карл Янев - създател и ръководител на клуб "РЕТРО" в ПГТЕ "Хенри Форд".
Сигурно ще веднага ще попитате „Кой е той? Как вдъхновява всички участници?“ - въпроси на които не може да отговори с едно изречение.


Всъщнос той е РЪКОВОДИТЕЛ , НАСТАВНИК, УЧИТЕЛ ..., ТОЙ Е ЕДИН ОТ ТЯХ !


  Основателят и ръководител на клуба ... „Карлито“ (както
понякога го наричат децата – б.а.), притежава здрава психика и голям професионализъм. Тези, качества  допълнени с търпение, дисциплина и страст към ретро-машините, му позволяват за "запалва искрицата" в децата и безпогрешно да ръководи (понякога и само с поглед)  трудния процес по "реставриране" на експонатите. Това, повярвайте ми, не е просто трудно …, това е почти НЕВЪЗМОЖНО.
  
Да бдиш над здравето на момчетата, да управляваш един прецизен процес по възстановяване на автомобил, като в същото време обучаваш и отговаряш на „лавина“ от въпроси това е непосилна задача. Възрастта на членовете на клуба (тийнейджъри между 14 и 18 години) допълнително усложнява обстановката. Всеки, който има момче, ще разбере колко внимателно трябва да се провеждат ежедневните инструктажи по безопасност и да се разпределят задачите на тези деца с неизчерпаема енергия. Разбира се учениците идват тук по свое желание и вътрешно убеждение. Първоначалния подбор и самия колектив още първите дни "отсяват мамините синчета“. Работата, понякога тежка, понякога изнервящо трудна, оставя в редиците само "закалените", които с гордост и чест носят името "ретро-монтьори". В халето или навън няма да чуете оплаквания или непристойно поведение, с две думи „корави момчета“ членуват в нашия „Ретро клуб“.
  Колкото до качества като ЧЕСТ, ДОСТОЙНСТВО, ЛЮБОВ КЪМ РОДИНАТА - те са задължителни за нашата "ретро общност". Не случайно всяка сбирка започва с БЪЛГАРСКИЯ ХИМН, на фона на строените в редица момчета под БЪЛГАРСКИЯ ФЛАГ. Всеки национален празник се отбелязва тържествено, а в дните за "разпускане" "татко Карло" не пропуска да заведе децата на исторически места, свързани с най-светлите дати в Българската История.


Така се възпитават ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ, така се възпитават и нашите момчета !

И тук като че ли дойде време и за малко ИСТОРИЯ на клуба …


И С Т О Р И Я

  1999 - Това е годината, в която възниква идеята и се учредява ретро клуба. Карл Янев и пет момчета ентусиасти (ученици от завършващите паралелки) провеждат първите занимания в дома на ръководителя - преподавател по „Управление на автомобила“ по това време. Постепенно през годините дейността на клуба бележи възходящо развитие.

  2000  -  Дейността на младите автмонтьори получава статут СИП, като начина на провеждане на занятията много наподобява клубовете по ТНТМ от далечното минало индивидуални задачи, беседи по дадени теми и практически занимания.

 2001 - На ретро клуба е предоставено постоянно помещение, в лабораторния корпус на професионалната гимназия.

 2014 - В ретро клуба членуват около 50 ученика. Те са събрани в група от 8-ми до 12-ти клас, но се приемат участници и от други училища.

 Автомобилите в парка са предоставени от частни лица или дарители, като възстановяването е изцяло с труда на учениците. Авто парка се увеличава ежегодно средно с по един експонат (автомобил или мотоциклет) и към момента в гаража на ретро клуба има
27 броя експонати.

 Първата машина (мотоциклет Панония-произв.
1958 г.) е закупена от инж.Карл Янев през 1999 година, а в края на 2010 година към експонатите на клуба се присъединява напълно реставриран "Форд ББ" (собств. Георги Григоров). Най-старият и атрактивен олд-таймер към момента е товарен автомобил "Круп" произв.1932 г.

Гордостта на учениците през годините, си остават двете "бъгита" сглобени през
2001 и 2007 изцяло по идея и разработка на младите ентусиасти.

 Първоначално, средствата за клуба се подсигуряват от инж. Карл Янев, който закупува автомобили за реставриране, а в последствие търси спонсори за дарения и материали за възстановяване на машините, като през
2012 година с голям успех включва дейността на младите ентусиасти към програма  „Успех“ на МОН.

 Неусетно времето отлетя и трудно си тръгвам от ретро клуба. Сядам в автомобила си и поглеждам в огледалото за обратно виждане. Няколко момчета зад мен усърдно полират възстановен мотоциклет все пак е ден за „фото сесия“. Нужни са атрактивни снимки за да може рубриката посветена на ТЕХНИЯ РЕТРО КЛУБ да изглежда "перфектно". Може пък някой да прочете, да ги посети и накрая да подкрепи малките ентусиасти дарители никога няма да бъдат върнати. От средства, материали и инструменти, до ръждясал стар мотопед или ретро автомобил всичко се приема с отворено сърце и грееща усмивка.
  Амбицията на участниците в клуб "Ретро" е всеки да ОСТАВИ НЕЩО СЛЕД СЕБЕ СИ ..., защото
,

„РЕТРО КЛУБ“ - ТОВА Е СТРАСТ  ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ !

  Завъртам ключа и двигателят "оживява". 150-те конски сили и мощната турбина го карат неспокойно да очаква потеглянето - момент в който ще бъде СВОБОДЕН.

 Замислям се, защото скоро автомобилът ми ще се причисли към „ретро“ машините!
Кога отлетя времето, кога тези деца станаха МЪЖЕ ?
  Поглеждам
завистливо още веднъж към момчетата зад мен - знам, че ме наблюдават с интерес !

Натискам педала на "газта" , а двигателят и т
урбината "запяват" в синхрон ...
Децата се оживяват и нещо коментират.

Усмихвам се, ... отпускам "съединителя" и автомобилът мощно ускорява.

Тръгвам си щастлив , защото ЗНАМ ЧЕ ...


 
 
 
 

От АвтоРа  

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню