И ето, вече съм пред лаптопа и гледам написаните редове. Чудя се как да започна моята виртуална разходка в „Ретро клуб“ при ПГТЕ „Хенри Форд“. Може би МИНАЛОТО, ще даде плавен преход към в настоящето ...!
Ретро "светилището" на клуба
Да създадеш автомобил от скрап -
това не е лесна задача
"Татко Карло" вещо показва на момчетата "тънкости" в занаята
Стоя пред халето на ретро клуба, което е с "работна" площ около 300 кв. м. и отделни учебна и заседателна зала. В задната част е обособен гаражът на експонатите, а пред него се намира стационарен четири колонен крик с товароподемност 2 тона. С годините инструментите и машините, които използват учениците достигат „достатъчния минимум“ за пълно разглобяване, възстановяване и дори „тунинг“ на безнадеждно „издъхналите“ автомобили. А такива …, колкото искаш! Много от експонатите са почти буквално измъкнати от „лапите на пресата“ в пунктовете за рециклиране на автомобили. Всъщност думата „автомобил“ е неточно описание на купчината бракувано и ръждясало желязо, която често докарват с ремарке „Господина“ и децата. Дори „развинтена“ фантазия не може да ти подскаже „що за чудо“ стои пред теб и само по светналия професионално поглед на тийнейджърите разбираш, че всъщност това е рядко късче „автомобилна история“. Един твой въпрос е достатъчен за да се „отприщи“ поток от технически данни, години и куп други неразбираеми за обикновения човек думи, но това всъщност си е "техническия жаргон" на малките ретро-монтьори. Проектите, които се реализират от тези деца не са плод на компютърни симулации и Cad-програми, а са изцяло идеи и разработки на участниците в ретро клуба. Само професионални практически умения не са достатъчни за да „вдъхнеш живот“ на ретро-машина. Тук е нужно да имаш ТАЛАНТ и да харесваш това което правиш, а тези две неща не се научават в училище - с тях трябва да си роден.
Той е РЪКОВОДИТЕЛ и УЧИТЕЛ. Той е ЕДИН ОТ ТЯХ !
„Карлито“ (както понякога галено го наричат децата – б.а.) притежава здрава психика и много професионализъм, което му позволява постоянно да следи и ръководи (понякога и само с поглед) децата. А това е не просто трудно, това е почти НЕВЪЗМОЖНО. Да бдиш над здравето на момчетата, да ръководиш един сериозен процес по възстановяване на автомобил и да отговаряш на „лавина“ от въпроси, като същевременно обучаваш – това е непосилна задача. Възрастта на членовете на клуба (тийнейджъри между 14 и 18 години) допълнително усложнява обстановката. Всеки, който има дете в тази „трудна“ възраст, ще разбере колко внимателно трябва да се провеждат ежедневните инструктажи по безопасност и да се разпределят задачите.
Разбира се учениците идват тук по свое желание и вътрешно убеждение. Първоначалния подбор и самия колектив още първите дни отсява „мамините синчета“. Работата, понякога тежка, понякога изнервящо трудна, оставя в редиците само истинските ретро-монтьори. В халето или навън няма да чуете оплаквания или непристойно поведение, с две думи „корави момчета“ членуват в нашия „Ретро клуб“.
Дойде време и за малко ИСТОРИЯ …
